Путин- живот зад кадър!

Статия, която разказва за живота и ежедневието на една от най-значимите и противоречиви

политически фигури - Владимир Путин на автора Бен Джуда, ще бъде публикувана в следващия брой на американското списание Newsweek.

 Материалът е изготвен на базата на стотици интервюта, проведени в рамките на три години. Джуда се е срещал с административни служители, с приближени, служители от дома на Путин, с бивши министри. Предлагаме превод на статията за Путин.

Президентът се буди късно и яде около обяд. Закусва с лека храна. В менюто му сутрин винаги присъства извара. Яде омлет, а понякога и овесена каша. Пие плодов сок, а продуктите са винаги пресни: от градината на руския патриарх Кирил редовно пристигат кошници със свежи зеленчуци.

След закуска му сервират кафе. Той прекарва два часа в плуване, макар че съветниците му вече са пристигнали. Президентът обича да спортува във водата. Слага очила за плуване и упражнява крол. Много хора предполагат, че именно през прекараното в басейна време Путин обмисля държавните стратегии.

Съветниците се шегуват и нервничат в чакалните, докато чакат президентът да дойде, а той не идва бързо. Асистентите споделят, че обикновено го чакат три-четири часа. Той обича да прекарва много време и във фитнеса, където за фон си пуска новини. Путин предпочита тренировки с тежести, а не упражненията на велоаргометъра.

Понякога, след като приключи с тренировката, той обича да чете. Путин свиква хората си, чак когато е прояснил съзнанието си. Книгите, които предпочита, са предимно исторически и ги чете много внимателно. Тежки томове за Иван Грозни, Екатерина II, Петър Велики.

Но има слух, че веднъж Путин е прочел и обикновена новела. Твърди се, че през 2006 г. президентът е прочел "Санкя" на Захар Прилепин - трилър, в който се разказва за средностатистически мъж, който успява да се справи с чеченци и полицаи, за да попречи на корумпирани крадци да проникнат в офиса на губернатора.

Напоследък източници, които твърдят, че са отблизо запознати с предпочитанията на Путин,

твърдят, че той е харесал изключително много "Третата империя" - книга, в която се разказва за историк от Латинска Америка, който изследва следите на цар Владимир II - владетелят, обединил всички руски земи. Но съветниците му твърдят противното - президентът не обича да чете.

Путин отделя много време на личната хигиена. Взима си и топла, и студена баня, след което се облича. Предпочита да носи само вталени костюми в консервативни цветове.

В ранния следобед прекарва на тежкото си масивно бюро, където се посвещава в писането на кратки бележки. В офиса му няма компютри, защото той се доверява само на най-сигурните технологии: червени папки с документи и специално подсигурени руски телефонни апарати.

Президентът започва деня си, като изчита три подвързани с кожа папки. Първата - доклада на ФСС за ситуацията в страната. Втората - доклад за международното положение, изготвен от руското разузнаване. Третата - отчет от силите за сигурност.

Той е обсебен от идеята да бъде информиран. Най-дебелата папка, с която се заема, не е отчет от някоя служба, тя е пълна с прессъобщения. Първо отваря руската преса. Най-важните вестници са с приоритет - "Комсомолская правда", "Московский комсомолец". Те имат най-голяма значение, защото са с най-голям тираж и имат милиони читатели. Заглавията в тях, клюките и коментарите оказват влияние върху настроенията на народа.

После Путин се прехвърля върху по-качествената преса: леко цензурираните "Ведомости" и "Коммерсант". Те са най-актуални за обстановката в Кремъл. Путин обръща специално внимание на колонката, която Андрей Колесников му посвещава редовно. Съветниците на президента разказват, че той изключително се забавлява с нея и винаги я изчита докрай.

Последната важна папка, с която Путин се заема, е чуждестранната преса. В нея има извадки, подготвени от президентската администрация и от външното министерство. Администрацията не крие от президента лошите новини - той трябва да е информиран докъде чуждестранните медии са готови да стигнат, за да го демонизират. За да го зарадват, служителите му оставят някои германски статии без превод, за да може Путин да упражни немския си език, който е овладял отлично заради работата си в КГБ.

Съветниците чакат пред вратата и чрез видео линк той ги гледа как си клюкарстват, скучаейки, или как играят на електронните си джаджи, но той игнорира всичко това и продължава с докладите.

Президентът рядко използва интернет. Той смята екраните и съобщенията, който се редят едно върху друго, за доста объркващи. Въпреки всичко, неговите съветници му показват някой сатирични видео клипове, за да знае как го иронизират.

Животът му се е превърнал в церемония, една напрекъсната процесия в позлатените стаи. Ежедневието му представлява: хиляди срещи за по 15 минути, планирани месеци, ако не години напред.

Всяка сутрин той се взира в папките с релефно изобразен орел, съставя плана за срещи без

радост и усмивка.

Повечето му срещи са свързани с отдаване на почит, например: да получи короната „Принц на Бахрейн” или да връчи бронзов медал на героите на труда в Удмурт, или да преразгледа повишенията като част от мениджмънта на федералната космическа промишленост.

Той не живее в Москва, дори мрази града: трафика, замърсяването, многото хора.

За своя резидениця президентът е избрал двореца в Ново-Огарйово. Домът му се намира в западната част на града далеч от: червените стени, мегамоловете, мегасградите.

Когато президентът реши да замени палата със замъка, пътят се изчиства, трафикът се спира и той изминава 24-те километра до Кремъл за по-малко от 25 минути, докато Москва тъне в задръстване.

Той мрази да ходи до Кремъл, предпочита да работи от неговия дом. Срещите в Москва са сведени до минимум, например: Висши сaновници, които трябва да се впечатлят или официални събития, който изискват тези екстравагантни зали с разкошни полилеи от фино обработен кристал и огледала високи колкото бреза да бъдат използвани.

Президентът е зает дори през уикенда. Събота и неделя графикът му е по-разреден, но понякога следобед Путин взима уроци, предимно по английски. Учителят му му помага да научи трудни думи, двамата пеят песни заедно. Запознати източници твърдят, че понякога в неделя Путин се моли или се изповядва. Близки до президента твърдят, че Путин не е атеист, а вярващ, но не е християнин.

Президентът обича хокей на лед, това е любимият му спорт. Смята, че е мъжествена и забавна игра. Президентът тренира хокей на лед винаги, когато има възможност. Обича да си слага шлема и да хваща стика в ръце. Това е и най-любимото мероприятие на служителите му: На всеки няколко седмици президентът организира с тях игра на леда.

Знак за близост и събитие, с което всеки може да се похвали в обществото, е ако присъстваш на един от мачовете на Путин. На игрите обикновено са поканени само най-близките му - предимно от Петербург, стари сътрудници, на които той вярва.

Има и бизнесмени, чиито имена могат да се видят в черния списък на САЩ. Мъже като Аркадий и Борисов Ротенберг или Генадий Тимченко. Те игрят и губят. Ако в отборите има свободни места, те се попълват от служителите на охраната.

Бодигардовете на Путин носят фланелки с лика му и викат името му. Гардовете на Дмитрйи Медведев - малкия премиер на Путин, запълват противниковия отбор. Въпреки че гардовете на Медведев винаги присъстват на игрите, самият премиер рядко се появява.

Това са мъжете от доверения кръг. Онези, които са се издигнали заедно с него от блатата на Петербург, когато той бе само заместник-кмет. По онова време те са живеели един срещу друг и са споделяли трапезата си и затова смятат, че заслужават всичко постигнато в момента. В миналото тези мъже наричали Путин "шефе", но с течение на времето започнали да му казват "цар".

Няма бляскави и екстравагантни истории: само самота. Президентът няма семеен живот. Майка му и баща му са починали. Съпругата му страда от нервно разстройство и след дълга раздяла двамата се разведоха. Путин има две дъщери, но те са държавна тайна и не живеят в Русия. Има слухове за фотомодели, фотографки и гимнастички, които правят компания на президента през нощта. Но тези истории са въздух под налягане.

Президентът обича животни. Той много се радва на създания, които отказват да му се подчинят. Путин намира утеха в компанията на черен лабрадор, който не се бои от него. Обича да ходи на лов - заедно със служителите си се качва на хеликоптер, който ги стоварва в средата на тундрата, където търсят тигри и мечки.

Животът на Путин е монотонен, твърди неговият преводач. Срещи без особено значение. Педантичен обръч от президетнски протокол, повтаряне отново и отново на едни и същи графици година след година. Пътуванията му се състоят в две посоки: или към Кремъл или към летището.

Путин работи по-усилено от който и да е съветски лидер след Сталин. Никой не е пътувал и не е видял толкова от Русия, колкото той. Самолетът му се намира на президентския терминал: Внуково-2, дори преди време е имало мемурандуми да се премести цялата Руска администрация в тези залесени покрайнини, в големи жилищни комплекси, оцветени в различни цветове като блокчета лего. Тук върху дърветата и разпръснатия боклук да се създаде мечтания аеротрополис, един Кремъл построен на база страстта към самолетите.

Неговата свита се състои от три самолета: единия е натоварен с флотилия коли, във втория се намира делегацията, а третия лети напред с президента в него. Флотилията излита от Внуково-2 повече от пет пъти на месец. Той иска да бъде навсякъде: индустриалния панаир в Омск, инспекция в Карелия, среща на високо равнище в Астана или държавно посещение в Южна Корея.

Когато пътува из Русия, губернаторите в различните части на страната понякога се опитват да го заблудят, използвайки различни трикове: при посещение на Путин в Суздал, за да се скрият изгнилите дървени колиби, решили да ги покрият с платнища, на които били изрисувани прекрасни вили, в заводите и воените инсталации скрили всички счупени и развалени машини.

При пътуванията в чужбина, нещата стоят по различен начин, защото разузнавателните служби организират всичко предварително: Пилотна група отива месец преди посещението на президента в дадена страна и започва инспекция на луксозния хотел, на администрацията и хората, които работят в него. Стаите се изследват от гледна точка на сигурност, баните се изследват за опасност от биологично замърсяване.

Седмица преди да пристигне президентът, хотелът става Кремъл. Всички стаи в хотела са запазени и запечатани. Изграден е специален асансьор за нуждите на президента.

Стаята, в която ще отседне Путин, е запечатана, никой няма достъп до нея. Хотелското оборудване и тоалетни са заменени. На тяхно място са сложени нови - одобрени от екипа по специален надзор. Свежи плодове са доставени от Кремъл в специални опаковки, които не позволяват каквото и да е замърсяване.

Междувременно всичко, от което има нужда президентът, пристига със самолет: руски готвачи, руски персонал за почистване, руски сервитьори и 2 тона храна. Времето, което ще изкара там е само една нощ.

По заповед на службите за сигурност на президента не може да бъдат сервирани млечни продукти. Когато Путин е на посещение, не може да му бъде сервирана храна, дори когато домакините са държавни глави или министър-председатели.

На руските посолства редовно се налага да обясняват, че държавният им глава не може да консумира храна, която не е проучена и одобрена от Кремъл.

Около въпросните мерки има известна неяснота. Дали президентът не страда от непоносимост към лактоза? По-скоро Путин е обхванат от параноя, че някой ще го отрови. Заедно с делегацията по посещенията, в чужбина се изпращат и хранителните продукти, съхранявани в специални кутии. По-късно готвачи, одобрени от всички служби за сигурност на Русия, ще се погрижат да сготвят блюдата за държавния глава, докато той е на посещение. Президентът отказва дори да докосне чуждестранна храна.

Президентът се държи така, сякаш е направен от бронз и блести. Сякаш знае, че хората потръпват, когато погледите им се срещнат с неговия. Той е обкръжен от тишина. Гласовете на големи мъже се променят, щом разговарят с Путин. Лицата им заемат тържествена гримаса и остават почти вцепенени. Често гледат надолу: притеснени, от нерви или са нащрек.

"Той не говори", споделя преводачът на Путин: "Не смята, че е нужно да се усмихва. Не обича да се разхожда, не пие. По всяко време около него се въртят поне десетима души. Не може да се приближиш на по-малко от три метра до него, защото постоянно го пазят стриктно."

"Когато Путин е в стаята, останалите политици шепнат. Стоят много внимателно. Никой не е достатъчно близък с него, за да си позволи да се шегува. Веднъж, докато бяхме домакини, аз обявих на всеослушание с висок глас, че гостите трябва да се изместят в другата зала. Бях сепнат от действията на един министър, който ме хвана за ръка и изсъска: "Тихо, той е тук!"

Президентът няма време да мисли. Прехвърча от златна стая в златна стая в безкрайна поредица от церемониални чествания.

Формалностите го дразнят. Той мисли съвсем малко на своя глава. Речите му са написани предварително, позициите и изказванията му са обмислени предварително.

Министрите му пътуват с него. Много малко от тях са достатъчно близки с президента, за да се обръщат към него директно, а на още по-малко е позволено да се шегуват в негово присъствие. Но той не се интересува от тях и в първия удобен момент се оттегля в собствената си стая. Защото вече е виждал всичко, което те могат да му предложат.

Министрите обичат да имитират жестовете на президента. Но за разлика от него те се смеят и пият през нощта. Сенчестите им лица стават подпухнали, те се отпускат и стават словоохотливи. Но президентът го няма.

"Той изглежда безчувствен, сякаш нищо не го трогва. Сякаш не разбира какво се случва край него. Сякаш обръща съвсем малко внимание на хората, които го заобикалят. Все едно е захабен, износен. Той е прекарал толкова дълги години, живеейки сякаш е икона, че вече е отвикнал да общува. Не е свикнал с нещата, които не зависят напълно от него. Той е изолиран, сякаш е в капан", казва преводачът на Путин и продължава: "Впечатлението, което придобива човек, е, че Путин би бил много щастлив да се оттегли от политиката. Но той знае, че Русия може да се управлява само по феодален начин. И в момента, в който изпусне ситуацията, всичко ще се срине, а той ще отиде в затвора и Москва ще пламне, както пламна Киев."

Някои съветници твърдят, че са го чували да говори откровено. Един си спомни как в една лятна вечер Путин заговорил искрено за съдбата на Русия. Той попитал обкръжението си кои според тях са най-големите предатели в историята на Русия.

Но не изчакал отговор: "Най-големите предатели в нашата история са онези страхливец, който се отказа от властта - Николай II, и Михаил Горбачов, който позволи властта да бъде завзета от истерици и луди."

В присъствието на съветниците си президентът се заклел никога да не стори същото.

Американското посолство в София пусна платена реклама, че опълченците са свалили самолета в Украйна

Американското посолство в София пусна платена реклама във Фейсбук, с която обяснява

траекторията на ракетата, която според американците е свалила малайзийския „Боинг".

Не е ясно дали от посолството, осъзнават, че всеки потребител, до който достига съобщението вижда, че на поста пише „реклама".

За администраторите на страницата на посолството този надпис е невидим.

„Фейсбук" обаче е коректен спрямо закона. Затова посочва на потребителите си изрично за кой пост е било платено. Остава загадка защо Американското посолство плаща пари за подобни постове.

Какво точно рекламира?

Видно е, че страницата на посолството е много малка и няма достатъчен обхват. Едва 21 хиляди фена харесват страницата на посолството. С допълнително заплащане обаче поста достига до многократно повече хора.

В рекламния пост от посолството на САЩ обясняват, че най-вероятно проруските опълченци са свалили самолета и отхвърлят сериозните съмнения, че това е дело на украинците.

На тази дата: 26.7.811г. е битката при Върбишкия проход

На 26 юли 811 година се състои битката при Върбишкия проход между българските войски,

водени от хан Крум и Византийската империя.

В периода 808-809 г. хан Крум подкрепя бунта на българите в долината на р.Струма, които са там 30-40 години преди Аспарух и впоследствие той  ги присъединява към своята държава.. През 809 г. ханските войски завземат ключовата византийска крепост Сердика.  Отговорът на Константинопол не закъснява и в началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник  започва  поход срещу Плиска, столицата на българските ханове.

Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“. Императорът лично повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите три дни Никифор достига и обсажда Плиска.

Византийският император придружава кампанията си с невиждани жестокости и произволи над местното население, което е подложено на клане без разлика на пол и възраст..

Крум повторно се обърнал към императора със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди с миром“, като искал по този начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир.

Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол  като победител. Докато византийският император бил зает с разорението и опустошението на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за справедливо възмездие. Той бил разгневен,  както от отказа на императора да сключи мир така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в държавата му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.

Когато Никифор научил, че пътят за отстъпление е отрязан и виждайки зъберите на Върбишкия проход, се отчаял. На свитата си казал: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“ Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски войници.

В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой,  освен императорът , загинали много видни велможи и военачалници, a именно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва „цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.

Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавило България от страшна опасност. Българите закрепили всичките си  завоевания на запад, заедно със Сердика,и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия.

Българският хан се прославил като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 години по-рано, в цялата хилядолетна история на Византия, който пада в битка. Последният император Константин XI  също загива от вражеско оръжие, но това става при падането на Константинопол през 1453, когато съдбата на някогашната империя е вече решена.

Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро и с гордост карал князе да пият.“

Славната победа окуражила Крум, който почнал да се приготвя за възвръщане на  предишното положение на България като първа сила в тази част на света.

Вицове, юли 2014г.

СмЕх

10 признака, по които можете да познаете, че един филм е американски

1. Броят на спасените хора трябва да е между 2 и 6 милиона.

2. Преди да гръмне героя, престъпникът няколко минути му чете „конско”, за да има време героят да измисли нещо и да се спаси.

3. Пистолетите с шест патрона стрелят между 30 и 40 пъти с едно зареждане.

4. Когато престъпникът влезе в дома на жертвата, тя обикновено взема душ пред полупрозрачна завеса.

5. След 15 години брачен живот съпрузите продължават страстно да се целуват през пет минути.

6. Злодеят има такъв гаден вид, че може да бъде арестуван само заради физиономията си.

7. В опасен за героя момент до него все се намира някакъв вентил, така че да изпусне пара в лицето на гадняра.

8. Героите обезвреждат бомбите точно, когато таймерът им показва 00:01.

9. Кокаинът се превозва в партиди по 50 тона.

10. Влизайки в лагера на врага, героят се придвижва само с прибежки и припълзявания.

***

- Мамо, мамоооо виж - аз

съм еднорог..

- Божеее! Стаматеее,

веднага си обуй гащите!!!

***

- Алоо, телевизията ли е ? Предаването " С гъза към селото" ?

- Не ! Предаването е " С лице към града" !

- Е, към селото с какво сте обърнати ?

***

- Тази рокля прави ли ме дебела?

- Не, но тялото ти я прави тясна!

***

Това във вазата е пепел от моя мъж ...

-Ох,не знаех,че е умрял....

-Ма....не е умрял само го мързи да вземе пепелник...

***

Всяка сутрин нови вицове

Днес се навършват 34 години от смъртта на Висоцки! Видео

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. на 42 години. Официалната версия за смъртта му
е сърдечен удар, но по-вероятно е тя да е следствие на злоупотреба с алкохол. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието “заслужил артист”, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм, посветени на него. След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Има и астероид, кръстен на негово име.

Още тогава е уважаван за актьорските си постижения, но голяма част от песните му са били забранени в СССР, тъй като засягат теми-табу в Съюза по негово време.

Въпреки забраната на песните му Висоцки е правил концерти из цяла Русия, също във Франция, САЩ и други държави. Има издадени десет албума в Русия, а през 1987 г. започват да излизат неговите неиздавани записи.

Висоцки е бил известен с огромния си талант, но и със силно изявената си любов към жените. Като повечето гениални творци той е бил сложна и противоречива личност. Третата му голяма страст е бил алкохолът. Често злоупотребявал с него. Поне два пъти през живота си е правил опити за самоубийство.

Ето какво пише журналистката Альона Нейкова за Висоцки в статията си озаглавена “Владимир Висоцки (не)познатата звезда от друга Вселена“

Онези, които са наблюдавали първите му стъпки в киното и театъра, дори не са и предполагали, че младежът с дрезгав глас ще се превърне в истинско явление, ще стане еталон за подражание, ще бъде възприеман като неординерна икона. Някои дори са на мнение, че първите стъпки на актьора Висоцки са били доста неуверени. Но въпреки случайната игра на сцените на третокласни театри и участието в епизодични роли в киното, в крайна сметка се стига до вълшебната трансформация в една от най-ярките звезди, оставяща незаличима следа в живота и на интелектуалците, и на най-обикновените хора.

Огромна роля за израстването на Висоцки като творец, разбира се, изиграва Театърът на “Таганка”. Този храм на Мелпомена е приковавал погледите на цялата държава, а актьорите в него си позволявали да казват от сцената онова, което е било забранено за почти всички останали. Талантът на Владимир Висоцки започва да блести именно от сцената на “Таганка”. Уникалният му глас бива чут не само от публиката в театъра, но и от хората на улицата, от целия народ. Може би именно необичайната дрезгавина на говора, неизменната китара, острият ум, вродената интелигентност и безкрайната харизма са били дадени на Висоцки като компенсация за неговата абсолютно негероична и донякъде дори тривиална външност.

Публична тайна е, че славата идва при него първо заради неоспоримите му качества на бард. Като поет, автор и изпълнител Висоцки успява десетилетия наред да внушава на публиката онова, което едва по-късно съумява да предаде като актьор от театралната сцена и с превъплъщенията си в киното. Въпреки че доста негови колеги са се опитвали да изпълняват песните на Висоцки, само той е успявал да го направи така, че от чутите простички истини да се появи сладко-тъжното усещане за буца в гърлото.

За някои днес може би е странно, но за онова време е абсолютен факт, че дълго време не е имало официални записи с песни на Висоцки. И лиричните, и сатиричните текстове и ноти години наред са били разпространявани нелегално, от познат на приятел, от съсед на близък, от студент на колега… Музиката му, родена от страхотната симбиоза на неповторимия дрезгав глас на барда и китарните му изпълнения, можеше да се чуе във всеки дом, където имаше магнетофони. Стиховете на Висоцки се предаваха от уста на уста, като постепенно се превръщаха в народно творчество.

Никой обаче не е възприемал Висоцки като пламенен революционер или борец с комунистическия режим. Писал е песните си и ги е изпълнявал по онзи уникален начин не защото е искал да докаже на някого нещо, а понеже не е можел да живее по друг начин.

И в киното образът на Владимир Висоцки доста време е бил по-скоро загадъчен, отколкото ярък и категоричен. Зрителите като че ли му обърнаха по-голямо внимание след филма “Вертикал” (1966). В него 28-годишният Висоцки е с брада и изпълнява култовата “Песен за приятеля” (“Песня о друге”). Във всяка следваща лента и на сцената той, изглежда, с удоволствие променя външния си вид, но успява винаги да е себе си. Образът на революционера Бродски, в който се превъплъщава Висоцки, не само представя актьора като различен, многопластов и нееднозначен творец. Той доказва на уважаемата публика, че не е само изображение на екрана, а притежава характер, че не е болшевишка мумия, а е жив човек.

Висоцки е от малкото актьори от онова време, който е успявал да се абстрахира от политизирането на ролите си. Изключително впечатляващ е и образът на белогвардейския поручик Брусенцов във филма “Служили двама другари” (“Служили два товарища”), и превъплъщението му в следователя Глеб Жиглов в “Мястото на срещата не се променя” (“Место встречи изменить нельзя”). Именно след този сериал става невъзможно Висоцки да “не се пуска” да се снима. За съжаление обаче актьорът успява да изиграе на екрана само още една по-забележима роля – на Дон Хуан в “Малките трагедии” на Михаил Швейцер. Прави го по такъв начин, че на зрителите и до ден-днешен им остава само да съжаляват, че във филма заедно с шпагата актьорът не е хванал и прословутата си китара. И нито размерът на трагедиите, нито скромният ръст на самия Хуан не са могли да спрат влечението към него на Лаура и дона Ана. И в реалния живот ни Марина Влади, ни първата му съпруга – актрисата Иза Жукова, ни Людмила Абрамова – най-красивата артистка на Съветския съюз, ни другите представителки на прекрасния пол не са успявали да устоят на безкрайния чар на Висоцки.

Разбира се, дълго може да се разсъждава по въпроса какво още би могъл да изиграе в киното и в театъра Висоцки, но, уви, не е успял. Отишъл си от този свят едва на 42 години и половина. Факт е обаче, че ролите му вероятно са по-малко, отколкото биха могли да бъдат, не само заради липсата на кураж у хората, от които навремето зависело това. Самият Владимир никога не се е стремял да участва на всяка цена в някой филм или постановка.

Безграничният му талант позволява на актьора във всяка роля да е себе си – и с това да е свръхубедителен и неповторим. Именно заради този факт режисьорите прощаваха на Висоцки всичките му “полети наяве и насън” – многобройните провалени спектакли, алкохола, наркотиците, високомерието и арогантността. И въпреки всички тези слабости, заблуди, показност, кожени шлифери, мерцедеси, жени и болести той си остана личност. При това – една от най-ярките. Което на фона на дефицита на същите тези личности превръща Висоцки в още по-значима и ценна фигура за всички времена.

Висоцки не е нито символ, нито е трибун, не е бунтовник, не е и икона. Той е (не)познатата звезда от друга Вселена. Без него животът щеше да е скучен и празен. И ако Господ някога реши да проговори, ще го направи с божествения дрезгав глас на Висоцки.

Владимир Висоцки

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив.

И мразя се, когато съм печален,

когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам

/Не вярвам във възторга въобще!/,

през рамото ми някой да наднича,

писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,

полунеща да шепнат с полуглас.

Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,

когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,

аз предпочитам истинския риск.

Да бъдеш честен вече е събитие

и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,

изпитвам жал, но само към Христа.

Насилието както ненавиждам,

така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -

там сменят милиона за петак.

Дори след най-големите промени

аз няма да ги заобичам пак.

 Превод на песента от руски: Румен Леонидов

ВИДЕО

Лекари разпънаха палатка пред сливенската болница

Лекарите от сливенската болница разпънаха палатков лагер пред лечебното заведение. Там

през следващите две седмици медиците ще обясняват на обществото защо е недоволно от здравните грижи.

Авторът на идеята д-р Николай Иванов се отправя към палатката до входа на болницата след нощно дежурство. Той е анестезиолог с дългогодишна практика и ръководител на екип по донорство, спасил е стотици човешки животи, а сега призовава политиците да спасят здравеопазването.

„Основното послание е към тях е да се вземат в ръце, второто послание е към обществото - да разберем, че обществото, обединено като такова, можем да постигнем повече”, смята анестезиологът.

Цитат на денят! Бареков:„Аз съм най-високопоставеният български политик в Европа“

„Няма как да олекна като политик, защото в момента аз съм най-високопоставеният

парламентарно представен български политик в Европа. Аз не знам председател на третата по големина група.“

Това заяви пред БНР председателят на „България без цензура“ Николай Бареков в отговор на въпроса дали няма да олекне като политик, ако продължава да сипе обвинения без доказателства.

Той не пропусне да се похвали:

„Една партия може да съществува, само ако има кауза или силен лидер. 100 млн. да ми даде Цветан Василев или Делян Пеевски, ако аз не съм харизматичен лидер, ако хората не ми вярват, нямаше да получа 11 % на европейските избори.“

Денис Бареков е е основният кандидат-купувач на национализираната австрийска банка Hypo Alpe Adria

Инвестиционната компания Advent International и българо-руски консорциум, оглавяван от

бизнесмена Денис Бареков, са фаворитите за купувач на балканската мрежа на национализираната австрийска банка Hypo Alpe Adria, съобщава "Ройтерс".

Изглежда от консорциума е отпаднал банкерът Цветан Василев, чието име се появи на по-ранен етап като заинтересовано от покупката лице.

Балканската мрежа на Hypo се състои от шест банки и три лизингови оператори в Сърбия, Хърватия, Босна, Словения и Черна гора с активи 8,6 милиарда евро към края на 2013-а, но с балансова стойност от едва 500 млн. евро.

Банката Hypo Alpe Adria беше национализирана от австрийските власти през 2009-а година след период на неустойчива експанзия в бивша Югославия. Именно балканските подразделения на банката се считат за единствената печеливша нейна част. Въпреки това през миналата година те отчетоха 286 млн. евро загуба заради лоши кредити.

Зад българо-руския консорциум, воден от Денис Бареков, стои руската банка VTB, допълва "Ройтерс".

Денис Бареков има собственост в над 20 фирми, опериращи в туристическия сектор, авиобранша и др. Не е известно дали  между него и лидера на "България без цензура" Николай Бареков има роднинска връзка.

Макар и двамата да са от Плводив Денис Бареков отрича да имат връзка, като казва, че "Нямам никаква връзка с Бареков, той отдавна живее и работи в София”.

И Мерджанов върна мандата!

Президентът Росен Плевнелиев връчи мандат за съставяне на правителство на председателя

на парламентарната група на „Коалиция за България” Атанас Мерджанов.

Подобно на вчерашния сценарий, и втората политическа сила в парламента върна мандата на президента.

Oчаква се Росен Плевнелиев да връчи мандат за съставяне на кабинет на ДПС.

БСП се опита да провали заседанието на парламента!

След  направено  предложение от заместник-председателя на ПГ на ДПС Йордан Цонев, да се проведе извънредно заседание на 29 юли (вторник) от 15.00 часа. за актуализация на бюджета на НЗОК и актуализация на държавния бюджет от БСП поискаха проверка на кворума и бързо се изнизаха от залата. Парламентът има кворум, показа поименната проверка за присъстващите в пленарна зала народни представители. Депутатите приеха предложението за извънредно заседание. „За” гласуваха 114 народни представители, „против” – един.  

Президентът пред Народното Събрание:

„Оставяме втора извънредно трудна политическа година. Това е белег на все по-трайна

нестабилност. Тежкото противопоставяне доведе до ерозиране на доверието към политиците и институциите.

Това засили усещането за задълбочаване на институционалната криза. За по-малко от година и половина второ правителство подава оставка. Ще се сменят три правителства. Същото беше и в първата половина на 2013 г”. Това каза от парламентарната трибуна президентът Росен Плевнелиев в своето обръщение към депутатите.

„Трябва да положим усилия, за да приведем страната през трудностите”, посочи държавният глава.

Според Плевнелиев най-важно за всеки отговорен политик са реалните проблеми на хората – доходи, безработица, здравеопазване, демография. "Те не са от вчера и няма да бъдат решени утре", категоричен е президентът и добави: "Нека покажем, че можем да приоритизираме".

Предсрочните избори не са оправдание за бездействие. Сред най-важните задачи, които НС може да реши през следващите дни, са актуализация на бюджета и този на НЗОК. "Тази актуализация е задължителна, за да се позволи на гражданите да не понесат допълнителни негативи", каза президентът и поиска експертна оценка дали е необходима подобна актуализация.

Плевнелиев не подмина и казусът КТБ: „25 години ние не казваме цялата истина за принадлежността на политическия и обществения елит на страната към комунистическите тайни служби. Днес не бива да допускаме още веднъж същата грешка. Децата ни няма да ни простят, ако не отворим досиетата КТБ. Не трябва да превръщаме КТБ в новата златна мина за изнудване на политици. Ако се разкрие цялата истина за нерегламентирани връзки на прокурори, политици, общественици с КТБ, подмененият преход на България ще продължи за много години напред. Казусът КТБ е тестът за днес на българската държава“.

Плевнелиев ще прави обръщение към парламента

Президентът Росен Плевнелиев ще направи обръщение към Народното събрание, съобщиха от

прессекретариата на държавния глава.

След това на “Дондуков”-2 държавният глава ще връчи мандат за съставяне на правителство на “Коалиция за България”, втората по численост парламентарна група в 42-то Народно събрание.

На тази дата:25.7.1794 В Париж на гилотината е поставен поетът Андре Мари Шение

В началото на знаменитото си стихотворение посветено на Пушкин „Смерть поэта”

Лермонтов казва: Не вынесла душа поэта Позора мелочных обид, Восстал он против мнений света Один, как прежде... и убит!

Сега обаче единици руснаци знаят, че убитият „прежде” Пушкин е знаменитият френски поет и журналист Андре Мари Шение, когото Лермонтов споменава дори 43 г. след неговото гилотиниране в Париж на 25 юли 1794 г. Лермонтов обаче не прави случайно връзка между двамата велики поети, защото Пушкин е превеждал брилянтните стихове на французина и дори му е посветил стихотворението „Андрей Шенье”.

Андре Шение е роден на 30 октомври 1762 г. в Истанбул в семейство на френски дипломат и майка блестящо образованата гъркиня Елисабет Ламаки. Възпитан е в преклонение пред културата на Древна Елада. Полученото образование включва в себе си културата на гръцкия класицизъм наравно с френския либерализъм, като това определя рамките в творчеството на Шение. Възпитаван е в Париж, където майката поддържа салон, посещаван от много литератори, учени и художници.

До началото на Великата френска революция Андре пише първите си стихове на антични мотиви и за волния младежки живот в Париж.

Превземането на Бастилията заварва 27-годишния Андре в Лондон. Изпълнен с ентусиазъм, той се втурва към родината и веднага се включва в бурния следреволюционен живот. Именно тогава създава възторжената революционна ода „Клетва в залата за игра с топка”.

Той приема революцията като вглъбен и смел патриот и общественик, като всичко това намира отражение в творчеството му. Наблюдателността му към живота е удивителна и често го сравняват с живелия половин век преди него писател-есеист и моралист Лабрюйер.

Шение обаче не е само наблюдател, но и участник в живота. През 1789 г. той влиза в „Обществото Трюден”, основано от негови другари от колежа в Навара, братята Трюден и де Панж. Заедно с тях горещо приветства революцията. Самото название на печатния орган на обществото Journal de la société de 1789 характеризира настроенията им.

Това общество ратува за строго спазване на законите и декретите в следреволюционна Франция. В тези години Шение публикува своите първи статии във вестници и списания. Постепенно негова основна мишена стават жирондистите и особено якобинците с техните вождове – Робеспиер, Брисо и Коло д`Ербуа.

Шение с жар отстоява гржданския мир и законност, интересите на гражданите без оглед на тяхната съсловна принадлежност. Той счита, че понятието „народ” е абстрактно и понякога просто прикрива амбициите на политиканстващи демагози. Шение се изправя против терора, основателно предполагайки, че ниските страсти не са помощници при построяване на новото общество, в което всички ще бъдат щастливи.

Шение и приятелите му са обезпокоени от антиконституционната дейност на якобинските клубове, нарушавайки правилната и спокойна съзидателна работа на упълномощените страни. Неговият брат Мари-Жозеф се сближава с якобинците, но самият Андре възлага всичките си надежди на дейността на законодателите.

Шение пише ода за Шарлот Корде, убийцата на Марат. Помага на адвоката Малзерб при подготовката на защитата на Луи XVI. И навсякъде пледира за законност.

Такава политическа дейност в ония времена на гореща борба представлява опасност. Якобинците яростно го ненавиждат. През 1792 г. той временно изоставя Париж и в тишината на Версай, като съзерцаващ отшелник, отново се отдава на поезия.

Не е известно защо в разгара на терора през 1793 г. Шение се връща в Париж. Арестуван е на 7 март 1794 г. по подозрение за контакти с роялисти.

За настроението му в затвора може да се съди по неговия поетичен цикъл „Ямбове” и стихотворението „Младата пленничка”, написано в чест на красивата херцогиня Флери. Заедно с него в затвора са и неговите приятели братя Трюден.

Гилотиниран е на 25 юли заедно с Жан Руше. Шение среща смъртта достойно, както я възпява в стиховете си.

Веднага след екзекуцията неговият брат Мари-Жозеф е несправедливо обвинен в равнодушие към съдбата на брат си, довела до гибелта му. Повод за такива обвинения става горещата вестникарска полемика между братята, в която Мари-Жозеф може би е проявил прекалена емоционалност. Обаче в последните дни на брат си той се опитва да му помогне всячески. Благодарение именно на него делото на Шение е отлагано няколко пъти. Ако е успял да го отложи още само с 2 дни, то е било възможно Андре Шение да остане жив след падане на режима на Робеспиер.

Вицове, юли 2014г.

От тук стават хубави снимки...

 СмЕх

На Ванчо му вървяло адски в игрите. Пусне тото-шестица. Купи си билет от лотарията - печели. Писнало му един ден от тоя живот и отишъл за риба. И какво хванал? Точно така - златната рибка. Още преди да си е отворила устата, той ѝ казал:

- Ааа, не! Нищо не искам - писна ми!

- Не може така, трябва да измислиш нещо! - казала рибката.

Мислил Ванчо и решил:

- Добре - искам секс с индийка...

И индийката се появила, като по филмите - с червена точка на челото.

Нашият казал:

- Ама с точки са само женените!

А рибката:

- Ами хубаво, изтрий я!

Изтрил Ванчо точката и отдолу видял надпис: "Честито! Печелите апартамент в Люлин!"

***

Връща се мъж късно от работа, жената спи, на масата бележка: “Супа, мусака, секс. Знаеш, кое къде е”.

***

Аз се чудя откъде е намерила време да стигне до 671-во ниво на candy crush, а тя се оказа държавен служител.

***

Мъж отива при хирург:

- Докторе, от известно време много ме боли лакътя.

Докторът му казва:

- Занеси урина за изследване в лабораторията и утре ми донеси резултата.

Нашият се ядосал занесъл в едно шише в лабораторията урина от дъщеря му, жена му, негова и за капак сипал малко старо машинно масло. Взел резултата на другия ден и носи изследванията на хирурга.

Докторът поглежда изследванията и му казва:

- Дъщеря ти е бременна в 3-ти месец, жена ти си има нов любовник, маслената помпа на колата ти е за смяна, а кенефът у вас е много малък и като лъскаш  си удряш редовно лакътя в стената..

***

От сайт за запознанства:

Искам да се запозная с младеж, дама, двойка М+Ж, двойка М+М, травестит с цел секс, групов секс. Моля, перверзници да не ме безпокоят.

***

Реших да угодя на жена си и за пръв път се прибрах трезвен. Тя гневно избухна и каза, че категорично отказва да разговаря с непознат.

****

Всяка сутрин нови вицове

Министърът на инвестиционното проектиране с най-сполучливо определение за ведомството си

Инвестиционният министър Иван Данов несъзнателно даде сполучливо определение за ведомството си при отчета за първата му годишнина. "Гражданите търсеха консултации от нас, бъркат ни с консултантска фирма. Спомням си писмото на една госпожа: Уважаеми г-н министър, от 2 месеца не мога да ходя по нужда." В първия момент реших, че са ме объркали със здравния министър. Оказа се, че на жената са й съборили тоалетната".

Свърши първата и сигурно единствена година на министерството, направено специално за ДПС.

Вече започнаха консултациите при президента

Бойко Борисов върна мандата след  3 секунди

След гласуваната в парламента оставка на правителството, ръководено от Пламен Орешарски,

президентът Росен Плевнелиев започна консултации с парламентарните групи в 42-рото Народното събрание.

"Намирам днешните консултации за доста прибързан ход от страна на президента. И само от уважение към президентската институция и президента участваме в тези тях."

Това заяви председателят на ПГ на Коалиция за България Атанас Мерджанов преди началото на свиканите за 15 часа днес консултации при Росен Плевнелиев.

"Някак си не съвсем редно и нормално е в деня на гласуването на оставката скорострелно да бъдат свикани консултациите", каза Мерджанов. Той уточни, че при всички случаи БСП ще участват в консултациите, но трябва да получи категоричен отговор от отговорните органи и уточни, че след два дни партията има Конгрес, а в момента тече пленум.

Мерджанов дойде на "Дондуков" 2 заедно с Корнелия Нинова. В президентството след представителите на БСП влезе и лидерът на ДПС Лютви Местан. Междувременно в сградата влезе и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Бойко Борисов върна мандата след  3 секунди

Бойко Борисов върна мандата за съставяне на правителство, връчен му от президента Росен Плевнелиев около 16,25 ч. днес. Лидерът на ГЕРБ, който бе номиниран и за премиер, държа папката точно 3 секунди и я предаде обратно в ръцете на държавния глава.

Утре президентът ще връчи мандата на БСП, а след това на ДПС.

Обновена

Нов самолет изчезна!

Частната испанска авиокомпания Swiftair съобщи, че е изгубила самолет със 110 пътници и шест души екипаж.

Според Ройтерс диспечерите загубили контакт със самолета на компанията, с който оперира Air Algerie. За последно самолетът е излетял от Буркина Фасо в 01.17 часа местно време, като трябвало да кацне в Алжир в 5.10 часа. Той обаче не е достигнал крайната точка на пътуването си.

Към момента се знае, че самолетът е изчезнал от радарите около 50 мин. след излитането му.

Алжирският пътнически самолет на компанията "Ер Алжери", с който днес бе изгубена връзка, се е разбил в Нигер, съобщи частната алжирска телевизия "Елнахар", цитирана от ДПА. Екипажът е бил помолен да направи обход преди кацане и по времето на този обход е изчезнала връзката между наземния екипаж и пилотите.

Обновена

Парламентът прие оставката на кабинета "Орешарски"

Народните представители приеха оставката на кабинета на Пламен Орешарски. Със 180 гласа

"за" от 196 гласували правителството сдаде властта. Решението бе посрещнато с бурни аплодисменти.

Народните представители гласуваха след като няколко часа дебати, в които активни оратори бяха лидерът на ДПС Лютви Местан, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов и депутатът от Коалиция за България Атанас Мерджанов.

Холандски кмет поиска да депортира дъщерята на Путин

Мария с баща си

След катастрофата на малайзийския пътнически самолет в Източна Украйна, в резултат на

която загинаха повече от 190 холандски граждани, кметът на един холандски град каза, че дъщерята на руския президент Владимир Путин трябва да бъде депортирана от Холандия, съобщава британският "Гардиън".

Става въпрос за 29-годишната Мария Путина, която според някои информации живее в холандския град Ворсхотен заедно с приятеля си холандец.

Призивът за депортирането й отправи на 23 юни кметът на холандския град Хилверсум Питер Брьортес в интервю за радиостанцията Radio 1.

По-късно в "Туитър" той се извини за коментара си, който нарече "не много умен". Той се оправда, че го е направил от чувство за безпомощност, което много хора познават.

Самолетът "Боинг 777" на Малайзийските авиолинии с 298 души на борда се разби в Източна Украйна и според мнозина е свален с ракета. Всички пътници на борда и екипажът са загинали

Сцена от „Титаник“, когато потъва героят на Леонардо ди Каприо! Колко ли лъжи има още в този свят...

Вижте кои медии взеха 6 млн. от управляващите

Над 6 милиона лева е раздал кабинетът „Орешарски“ на медии, като част от договорите ще действат до парламентарните избори. Това сочи справка, поискана от депутати от ГЕРБ от всички министерства. Част от парите са от бюджетите на оперативните програми, а друга – от собствените им бюджети.

Министерство на финансите

Договори за програмно време по ОПАК за периода 19.12.2013 г. до 31.11.2014 г.

ТВ7 – 180 000 лв.

НТВ – 180 000 лв.

БНТ – 120 000 лв.

БТВ – 180 000 лв.

БНР – 19 998 лв.

Дарик радио – 44 100 лв.

Министерство на здравеопазването

Агенция „Кросс“ – 12 900 лв. без ДДС за 12 месеца

„Стандарт нюз“ – 20 000 лв. без ДДС за два месеца от 22.04.2014 г.

„Бранд ПР“ ЕООД – 20 000 лв. – за два месеца от 13 май 2014 г.

Министерство на транспорта

„България он еър радио“ – 49 795,20 лв. от 23.04.2014 г. до 23.10.2014 г. за предоставяне на програмно време

„Фокус Нунти“ ЕООД – 48 367.80 лв. от 29.04.2014 г. до 20.10.2014 г.

БНР – 49 994.40 лв. от 31.05.2014 г. до 30.11.2014 г.

Дарик радио – 49 968 лв. от 16.04.2014 г. до 16.10.2014 г.

Министерство на регионалното развитие

Дарик радио – 144 900 лв. с ДДС за 12 месеца – от 15.10.2014 г.

Министерство на труда и социалната политика за предоставяне на програмно време за популяризиране на оперативна програма

Дарик радио – 60 000 лв. без ДДС от 10.02.2014 г. до 10.08.2014 г.

БНР – 14 250 лв. от 23.04.2014 г. до 31.12.2014 г.

Министерство на отбраната

„Фокус Нунти“ ЕООД – 50 000 лв. без ДДС за 16.01.2014 г. до 31.12.2014 г.

Дарик радио – 28 500 лв. без ДДС за пет седмици около Деня на храбростта

МВР

168 лв. на „Икономедия“ за обява за откриване на тръжна процедура. Дадени са още 744 лв. на същата медия за още три обяви и 72 лв. на в. „Монитор“.

Министерски съвет по линия на ОП „Техническа помощ“

„Нова броудкастинг груп“ 249 985 лв. без ДДС за периода 12.12.2013 г. до 30.11.2014 г.

„БТВ Медия груп“ – 249 979 лв. без ДДС – за същия период

„ТВ7“ ЕАД – 166 666 лв. без ДДС – за същия период

Дарик радио – 108 000 лв. без ДДС – за същия период

БНТ – 83 200 лв. без ДДС – за същия период

БНР – 58 240 лв. без ДДС – за периода 8.04.2014 г. до 30.11.2014 г.

Договори за нуждите на администрацията на Министерския съвет:

Информационна агенция „Кросс“ – 15 000 лв. без ДДС за осъществяване на мониторинг на електронни и печатни медии

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

„ТВ7“ ЕАД 350 000 лв. от 4.12.2013 г. до 30.06.2014 г.

„Анаили мили“ ЕООД – 80 000 лв. за същия период

Дарик радио – 249 490 лв. – за същия период

„Елит медия България“ ЕООД – 85 000 лв. – за същата дата

„България он еър“ ООД 349 998 лв. – за същия период

БНТ – 199 890 лв. – за същия период

БНР – 179 999 лв. – за същия период

„Нова броудкастинг груп“ – 199 950 лв. – за същия период

Министерство на образованието и науката

„Вестникарска група България“ ООД – 18 000 лв. за организиране на публичен дебат през октомври 2013 г.

БА ООД – 22 080 лв. – за извършване на информационна кампания

„Дума 2008“ ЕООД – общо 46 000 лв. по два договора до 25 юли 2014 г. за поддържане на две страници седмично

Министерство на земеделието и храните

През 2014 г са сключени 28 договора на обща стойност 2 071 651 лв. без ДДС.

На тази дата: 24.7.1911г. е открит Мачу Пикчу

24.7.1911г. е открит Мачу Пикчу. Първообразът на Индиана Джоунс – младия американски

археолог и историк Хайрам Бингам – е въведен дълбоко в тропическите лесове на Перуанските Анди от жител от народа кечуа. Водачът твърдял, че там предците му са успели да опазят за няколко века от разрушителния марш на испанските конкистадори едно уникално архитектурно и инженерно съкровище – Мачу Пикчу. Така безусловният символ на могъществото на Империята на инките е показан пред света и се превръща в първостепенна туристическа атракция на Южна Америка.

И на средновековните откриватели и авантюристи не им е било лесно – трябвало е да имат добри позиции в европейските дворци и талант за убеждаване на спонсори, за да успеят да финансират пътешествията си през морета и океани до непознати брегове. В замяна обещавали на своите благодетели какво ли не – нови територии, богатства и слава, и им го доставяли. Въпреки наивността на местните и хитростта на завоевателите обаче остават и недокоснати, обвити с легенди места и едно от тях е именно „изгубеният” град на инките Мачу Пикчу. Днес обширният исторически резерват на стотина километра от Куско се състои от повече от 200 археологически находища на територия от над 32 хиляди хектара. Уникален е както с градежите на инките, така и с невероятното местоположение – на 450 метра над река, сред тропически гори и високи планини. Тук перуанските и чуждите природозащитници се грижат за редки растителни и животински видове.

Такъв - заоблен и политнал по урвата, са виждали Мачу Пикчу посетителите откъм Портата на

слънцето. Идеално запазените къщи, площади и обществени сгради, накацали върху умело терасирания хълм, наистина стискат гърлото с безукорно съвършенство. И сто пъти да сте гледали емблематичната снимка на мястото (дали хълмът отсреща не ви прилича на лице на едронос инка?), няма как да не се възхитите от безмълвната красота и (все още) скритите тайни. Не е окончателно ясно защо точно тук – в дивата селва, на толкова недостъпно място, инките са демонстрирали висшия си строителен пилотаж. Дали са подготвяли убежище за царската си фамилия, или просто са искали курорт на чист планински въздух? Как така в гробището са открити в пъти повече женски скелети – дали не са криели тук красавиците си? Защо градът внезапно се е обезлюдил, независимо че испанците не са знаели за съществуването му? Предполага се, че градежът е започнат около 1430 г. и на мястото са живели между 300 и 1000 души. Археологът Бингам, който го открива за света, също тъне в заблуда – първоначално си е въобразявал, че това е Вилкамамба, последната крепост на инките.

Строителството обаче не може да бъде объркано: перфектно изсечените, почти полирани камъни, легнали един върху друг без фуга и хоросан, познаваме от останките на храма Кориканча и крепостта Саксайуаман в Куско. Задължителният Храм на слънцето, олтарите, системите за прясна вода, астрономическата обсерватория и напълно възстановената хижа на стражите внушават още едно сравнение – с място за общуване с висшите сили и изпълняване на магически ритуали.

Легендата разказва, че деветият син на Слънцето Пачакутек се проявил като талантлив пълководец и владетел, след като спасил империята от набезите на чанките. Той е и първият демократично избран управник по тези места и първият император на могъщата Империя на инките – просъществувала само стотина години. Бившият пастир не само върнал култа към Виракоча, но и реформирал календара. Мачу Пикчу се счита за шедьовър на неговия талант на архитект и астроном. Остава в сферата на догадките как са били обработвани и доставяни огромните каменни блокове – някои с размери 9 х 5 х 4 метра – от 30 км разстояние. Предполага се, че над 70 хиляди души са се трудили в изграждането на укрепленията на свещения град.

Мачу Пикчу (2490 м надморска височина на централния площад) е обявен за част от световната културна съкровищница на ЮНЕСКО през 1983 г., а преди пет години бе избран за едно от седемте нови чудеса на света. Затова и интересът е огромен и хиляди туристи искат да се докоснат до енергията на мястото и съвършената хармония на градежите. Достъпът някога бе ограничен на 500 души дневно, но лимитът вече е 2500 и трудно се спазва. Затова и малко по малко обектът губи от харизмата си и добива трескавата еуфоричност на тълпите край пирамидите в Гиза.

Входният билет за Мачу Пикчу и музея към него е около 50 щатски долара (128 нови перуански солес), но за учащи и посетители от Перу, Боливия, Еквадор и Колумбия е наполовина. Също толкова струва билетът за Мачу Пикчу и за изкачване на Уайна Пикчу (онзи отсреща, с лицето на инка). Допускат се по две групи на ден и ограничението от около 400 туристи се спазва, защото качването и спускането по козята пътека, обезопасена с въже, е трудно и рисковано. Двата най-сигурни начина за получаване на заветния билет са чрез туристическа агенция или онлайн на официалния сайт. На входа НЕ СЕ продават билети. Задължително трябва да си носите паспорта, за да удостоверите самоличност. Не е легално, но на някоя страница може да ви сложат и графичен печат, удостоверяващ посещението ви на Мачу Пикчу. По принцип е забранено, но се допускат малки ранички и минимално количество вода. Храната на бюфет в бистрото в рамките на обекта е по 36 долара на човек.

Влакът – най-удобното превозно средство до архитектурното съкровище – вече тръгва от Порой, на двайсетина минути с такси или рейс от центъра на Куско, и за 3-4 часа доставя пътниците в селцето в подножието – Агуас Калиентес, наречено така заради топлите си минерални извори. Цената на билета е около 70 долара в едната посока с панорамен влак, но има и вариант за бекпекъри за половин цена. „Приключение по маршрута на Хайрам Бингам” с включено четиристепенно меню, забавления и пълен тур на Мачу Пикчу е около 600 долара на калпак. Поселението е като несебърска улица, пълно с хотелчета и квартири под наем, магазинчета и сергии с какви ли не сувенири и десетки ресторанти, предлагащи адаптирана и обезличена туристическа храна.

Билетите за заветния връх са в джоба ни и вече чакаме на спирката, за да се качим до горе за половин час. Пристига новичък, излъскан бус, в който стюард с униформа настанява туристите. Правостоящи не се допускат. Совалката оперира през целия ден, а цената в едната посока е около 8 долара. Ранното сутрешно тръгване е необходимо, за да се избегнат тълпите и жегите. Има юнаци, които поемат по пряката стръмна пътека нагоре и пеша, но ние си пазим силите за обиколка по всички нива на терасирания град и за изкачване до Портата на слънцето. Тя се намира на час нагоре в Старата планина (каквото означава в превод Мачу Пикчу) и е като тясно гърло, свързващо Пътеката на инките с непристъпния град.

Портата на слънцето

И по Пътеката на инките, дълга около 32 километра и с четири различни маршрута, не може да се мине просто така. За да е безопасен достъпът и да се опази максимално естествената природна среда, се минава само със сертифициран водач. Пътеките се вият от леглото на подходящите за рафтинг бързи и ледени води на реката Урубамба (част от басейна на Амазонка) нагоре през превалите и руините от епохата на инките.

Керванът разполага с товарни животни, готвач и помощен персонал, затова – в зависимост от услугата – цената за прехода на човек може да е от няколко стотин до 2-3 хиляди долара. Най-евтино е спането на палатки, а най-скъпо – в луксозните заслони. Пътеката на инките не е за кашкавал туристи – освен липса на кислород при голямата надморска височина е мъчителна и непривичната за нас тропическа влажност, поради която си ходиш непрекъснато мокър. Друг риск за изнежените европейци са непознатите москити – уж почти невидими, но само за минути откритите части на тялото стават подпухнали, сърбящи и яркочервени. Репелентът и дългите ръкави и крачоли са насъщна част от оборудването, както и дебело яке. Нощните температури нависоко са много ниски, затова и спалният чувал е задължителен. Времето се променя за минути и дъждобранът, шапката и кремът за слънцезащита са също в багажа.

За цялото приключение, което отнема четири и повече дни, се изисква много добра физическа кондиция. В района разликата в надморската височина е от 2000 до над 6000 метра и е добре да сте пътували дотук по земя, защото на по-високите места кислородът е разреден и пътникът чувства замайване, слабост и болки в мускулите. Тъй като Мачу Пикчу се намира в южното полукълбо и сезоните са обратно на нашите, най-благоприятното време за посещение е в по-хладните и сухи месеци – от май до октомври. Дъждовният период е от ноември до март. Климатът като цяло е субтропичен, топъл и влажен, с температурен диапазон от 8 до 20 градуса.

"Мачу Пикчу е пътуване към ведрината на душата, към безконечното сливане с Космоса, където усещаме нашата чупливост. То е едно от великите чудеса на Южна Америка." Пабло Неруда - „Височините на Мачу Пикчу"

Вицове, юли 2014г.

СмЕх

Орешарски чука на вратата на деловодството в 17:59ч, отваря му една лелка и му изкрещява "Приключихме за днес, елате утре!"

***

Всички се кефят на Лео и Вълкът от Уолстрийт, а плюят Василев. Дами и господа, вие сте лицемери.

***

Плава самолетоносачът "Саратога" в гъста мъгла. По едно време някъде отпред се вижда светлина. Капитанът грабва мегафона и почва да крещи:

- Ние сме самолетоносача "Саратога", водоизместимост 300 хиляди тона. Отместете се от пътя!

Глас от мъглата:

- Отместете се вие. Ние сме фарът.

***

Когато прасето видя в двора барбекю, започна да лови мишки и да лае по непознати!

***

Отива един да си направи татуировка, но го предупредили, че татуиста малко не чува.

Връща се нашия след един ден, мрачен, мрачен. Приятелите му го питат:

- Как е татуса?

Съблича се и показва на целият му гръб, едни кебапчета, кюфтета, шишчета, много бира, в халби, в чаши, в бутилки. И всичко цветно и красиво.

- Е какъв е проблема, супер го е направил.

- Абе супер... Оня глухар нарисувал скара-бира, а аз исках скарабей...

***

Току що си изготвих бюджета за август. Начи.... ако не си купувам храна,... няма да ми е нужна тоалетна хартия.

***

Всяка сутрин нови вицове