Селфито, което нанесе щети за $200 000

Жена нанесе щети за 200 000 долара в американска галерия, в която реши да си направи селфи.

Видеокадри от инцидента бяха публикувани в мрежата и излъчени в множество телевизии.

Жената посетила арт инсталация, наречена The 14th Factory, в Ел Ей. Решила да се снима с нея, но бутнала първата от цяла редица изложени върху стълбчета скулптури. Резултатът - домино ефект и поражения за 200 000 долара.

ВИДЕО

Хиляди уволнения в Турция за годишнината от преврата

Над 7000 уволнения белязаха годишнината от неуспешния опит за преврат срещу Ердоган в Турция. Той избухна точно преди година, но бе потушен.

Вчерашният ден бе белязан от масови уволнения на полицаи, държавни служители и учени. Това е станало с указ, издаден на база специалните правомощия, произтичащи от извънредното положение, въведено след опита за преврат. В бунта загунаха около 250 души.

Отстранени са 2303 полицаи, 302 представители на академичните среди от университети в цялата страна. От чиновете им са лишени лишени 342 офицери и войници от резерва.

С последната вълна уволнените нарастват до общо 150 000 души, от които близо 55 000 са арестувани.

Премиерът Бинали Йълдъръм заяви, че извънредното положение в страната, което изтича на 19 юли, ще бъде удължено. Той не даде конкретен срок за отмяна.

По повод годишнината в Турция ще се проведат множество възпоменателни събития.

На тази дата: 15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София

Убийството на Стефан Стамболов е атентат, извършен на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 г. в София, в резултат на който няколко дни по-късно умира бившият до неотдавна министър-председател и водач на опозицията в България Стефан Стамболов.

Нападението е извършено с негласната подкрепа на правителството на Народната партия и на княз Фердинанд I от група проруски ориентирани българи, начело с Наум Тюфекчиев, извършили няколко терористични акта през предходните години.

В периода 1887-1894 г. Стефан Стамболов е министър-председател на България, като извежда страната от тежка конституционна криза, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е съпътствано от множество опити за насилствена смяна на властта, организирани от различни групи, свързани с Русия, която отказва да признае легитимността на правителството и княза.

След отстраняването на Стамболов от правителството княз Фердинанд и новото правителство на Константин Стоилов продължават да се опасяват от влиянието му и търсят начини за неговото компрометиране. На 24 август 1894 г. той е арестуван за кратко заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване, опитващо се да докаже, че Стамболов е организирал атентата срещу самия себе си през 1891 г., при който загива финансовият министър Христо Белчев. След като следствието не открива доказателства за това, то е прекратено в края на годината. Малко по-късно е съставена парламентарна анкетна комисия, оглавявана от Димитър Моллов и включваща други видни противници на Стамболов, която се опитва да докаже престъпна дейност на членове на предходното правителство, но също не постига успех.

Убийството

Самото убийство е извършено вечерта на 15 юли. Към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, заедно със своя приятел и политически съратник Димитър Петков и с личния си телохранител Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е замесен в заговора и специално изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко след това и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията спира файтона, а полицаите, разположени пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и телохранителя в съседната улица „Стефан Караджа“.

Стамболов побягва по „Раковска“ обратно към Юнион клуб, но Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и заедно с другите нападатели започват да го удрят по главата, тъй като знаят, че Стамболов обикновено излиза с предпазна ризница под дрехите си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на „Раковска“ нападателите се разбягват. Гунчо започва да гони Халю, като го ранява с пистолета си във врата, но е задържан от двама полицаи, които помагат на атентатора да избяга. Халю и Талю побягват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се оттегля с файтона на Мирчо Ацов.

Междувременно Димитър Петков откарва Стамболов с файтон в дома му. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са почти напълно отсечени, а дясното му око е извадено. Въпреки това той е в съзнание и обвинява за атентата Халю, Наум Тюфекчиев и княз Фердинанд. Раните са тежки, а състоянието му допълнително се влошава от диабета. След леко подобрение на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 г.

Атентатът срещу Стефан Стамболов шокира чуждия печат, особено в немскоезичните страни, къде се появяват коментари, свързващи убийството с княза и правителството. В същото време още в деня след нападението българската делегация, намираща се в Санкт Петербург и поставяща си за цел признаването на княза от Русия, получава покана за дълго отлаганата аудиенция при император Николай II.

Вицове, юли 2017 г.

СмЕх/Таралеж/

Двама равини се срещат пред синагогата в събота.

– Да знаеш какво чудо ми се случи днес! Вървя си аз по пътя за синагогата и заваля дъжд. Но как да си разтворя чадъра – нали е събота? Боже, помогни ми, казвам! И става чудо - отляво дъжд, отдясно дъжд, а по средата слънчева пътека.

– Това е нищо – казал другият. – Вървя аз насам и гледам кюлче злато на земята. Но как да го вдигна – нали е събота? И стана чудо - отляво събота, отдясно събота, а по средата – петък! ...

***

- Скъпи, да си боядисам косата червена за лятото?

- Защо?

- Иска ми се да направя нещо необичайно с главата си...

- Прочети някоя книга!

***

Mъж ce oбaждa във фитнec цeнтъp и питa: - Koлĸo тpябвa дa e виcoĸ eдин мъж, ĸoйтo тeжи 110 ĸг? - Kъм 2 м. Mъжът ĸъм жeнa cи: - Bидя ли, нaли ти ĸaзax. He cъм дeбeл - ниcъĸ cъм!

***

-Скъпо ли ви струваше да плащате уроците по пиано на дъщеря си? -Напротив. Те ми помогнаха да купя съседната къща на половин цена.

***

- Кое е бъдещето време на глагола "прозявам се"? - Спя!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Порой наводни Москва, покривът на Държавната дума протече

Проливен дъжд наводни много улици и булеварди в руската столица Москва. На места водата достигаше над бордюрите на тротоарите и броните на автомобилите, предаде ТАСС.

Сериозно са пострадали участъци от булевардите "Вернадски" и "Ленински" в югозападната част на руската столица. Частично е наводнена и улица "Пета магистрална" на север.

Дъждът беше толкова силен, че покривът на сградата на Държавната дума протече и пленарното заседание беше прекратено.

Стихията над Москва наложи отлагането на излитанията и кацанията на голям брой полети - от 62 до 79 на сто от предвидените по разписание на летищата "Шереметиево", "Домодедово" и "Внуково".

Цитати на великите: Динко Вълев за работника си: Малку гу бих затуй дет кради

"Който краде, ши яде бой. Бил съм гу отвлякъл, бил съм гу таковал. Малку гу бих затуй дет кради. Малку гу бих. И тйебе дъ фана да крадеш у нас, и на тйеби ш'ти прифърля киримидити"

Това дословно е коментарът на Динко Вълев пред репортерка на bTV след излизането му днес от ареста.

Т.нар. ловец на бежанци беше арестуван за побой над негов шофьор. Вълев твърди, че работникът е крадял нафта.

Пострадалият Красимир обаче заявил, че не е крал гориво, а го прехвърлял от камион към фадрома.

В четвъртък вечерта няма следа от бития работник - майка му твърди, че вчера излязъл за работа и не се е връщал, а телефонът му е изключен.

Красимир работел при Вълев от пет години срещу надница от 20 лева на ден.

На тази дата: 14 юли 1877 г. В църквата „Св. Георги” в село Любенова Махала (край Раднево) е извършено едно от най-големите кланета в българската история

/Таралеж/ Касапницата край Раднево се сравнява по жестокост с Баташкото клане.

"...Село Гюнели махле със скромната си църквица стана в страшния ден 14 юли 1877 г. център на страшни изкупителни за народната свобода страдания. Обикновено се мисли, че проливането на човешка кръв в храма осквернява храма. За село Любенова махала може да се каже противното: неговият храм е преосветен с жертвоприношението на няколко стотици български християнски души, невинни жертви на озверени турци и черкези в оня паметен по ужаса си ден. От този ден този храм е станал светиня за българите, подобна на Голгота, от която чрез жертвата на Спасителя Христос възсия животът за света..."

Из брошурата, посветена на 100-годишнината на храма "Св. Вмч. Георги" в с. Любенова махала, Стара Загора, изд. "Светлина", 1937 г.

Днес малката черква "Св. Георги" в село Любенова махала (по Турско наричано Гюнели махле), на няколко километра от гр. Раднево, едва се крепи на старите си нозе. Попът, който сегиз-тогиз отваря вратите на храма, е също така библейски изнемощял. Хората сякаш са забравили паметните събития в черквата преди 130 г. и си спомнят за жертвата на предците си само в някой внезапен прилив на патриотизъм.

Селото води началото си от ХVI век. Пришълци от различни краища на страната дошли със семействата си и се заселили в гората. Дълго селото останало неизвестно дори за турската власт. Преди Освобождението Гюнели махле е наброявало 120 къщи, покрити със слама. Жителите му били чисти българи с дълбоко запазени нрави и обичаи. През 30-те години на ХIХ век селото станало малък търговски възел на пътя Стара Загора-Одрин. От честите срещи и разговори с търговците сред хората се зародила идеята да се построи храм. Създал се комитет, който да намери нужните средства. Била избрана и делегация, която да ходатайства пред турското правителство за храма. В Цариград, с помощта на епископ Иларион, членовете й се срещнали със султана и спечелили благоволението му. Условията били

храмът да бъде вкопан 3 м в земята,

да няма кубета и да се нарича "попска къща". Постройката била започната през 1832 г. Цялото село под ръководството на майстор Димитър Серги от Трявна се включило в строежа. Черквата била готова за 5 г.

Първото нападение над селото било през 1847 г. То било обсадено от т. нар. "тембелдеци", за да го ограбят. Преданието говори, че Гюнели махле било спасено от една стара жена - Гочев Колевица, която знаела отлично турски, отишла с бял байряк в лагера на нападателите и ги убедила в смиреността на населението. Така "тембелдеците" ограбили само няколко крайни къщи.

Най-паметна в историята на Гюнели махле остава кървавата трагедия, разиграла се по време на Руско-турската освободителна война. Още преди нея в селото започва да се изгражда таен революционен комитет. В записките си учителят Стефан Минчев пише, че през 1869 г. се срещнал с апостола Васил Левски в Стара Загора. Двамата отишли в селото, за да създадат комитета. В заверата влязъл и свещеникът Еню Попдимитров, който застанал начело на организацията. Турското правителство обаче надушило всичко и на 20 юни 1872 г. поп Еню бил арестуван. Легендата разказва, че щом свещеникът научил за идването на заптиетата в селото, извадил списъка със съзаклятниците,

разкъсал го на парчета и ги погълнал

Попът бил пратен на заточение в Диарбекир, където и починал, а името му било прославено в народна песен:

"Слънцето трепти, захожда,

сеймени в село дойдоха,

и за попа Еня питаха,

питаха и заловиха,

бели му ръце извиха,

извиха, още вързаха..."

Така селото било провъзгласено от турското правителство за "комитаджийско". Заптиета започнали всеки ден да идват в Гюнели махле. При най-малко съмнение върху някого семейството му било подлагано на малтретиране и грабеж.

Разни агенти на турци, черкези и башибозуци често ходели в Гюнели махле и искали големи откупи под предлог, че ще пазят селото.

На 12 април 1877 г. руският император Александър II обявява война на Турция. В хода й в Старозагорското поле русите срещнали съпротивата на многобройна турска войска, водена от Сюлейман паша. Руснаците били принудени да отстъпят след серия кръвопролитни боеве. Тогава в Гюнели махле се разиграла кървавата трагедия, която по своите зверства може да се сравни само с Баташкото клане.

По онова време пъдар на селото бил арнаутинът Садък - доверено око и ухо на турската власт. Садък отишъл при най-богатия тогава в селото - дядо Тончо, от когото поискал 1000 гроша, под предлог, че ще пази селото от напасти. Понеже старецът отказал, Садък заплашил, че селото скъпо ще си плати. Така и станало. Отишъл пъдарят в Нова Загора и донесъл на Реуф паша, че в Гюнели махле се събират комити. Пашата изпратил двама конници да проверят доноса. Те привикали хората, разпитали ги, хапнали, пийнали, взели каквито дарове им дали и си тръгнали. Една нещастна случайност станала причина за кървавото клане. Селянинът Таню Тодоров, огорчен и озлобен от посещението на конниците, и без да знае, че те са изпратени от пашата за проверка на донесението, стрелял със съчмалия пушка по тях и ранил единия кон. Пратениците разказали на пашата за случилото се и той се заканил да отмъсти. Още повече му повлияло

поредното донесение,

направено от началника на гарата в Радне махле (сега Раднево) Кмубас. Гръкът донесъл, че в Гюнели махле са се струпали много хора за отбрана в случай на нападение и поискал войска за тяхното разпръскване.

Междувременно надошлите селяни се събрали в храма, в общия двор с училището и в селото. Вратите на храма били дебели и здрави. По този начин църквата и училището се превърнали в нещо като крепост, пълна с мъже, жени и деца. Било 14 юли 1877 г. Към един часа се появило отделение турски войници, придружени от черкези и башибозуци, които по заповед на Реуф паша трябвало да нападнат селото. Мъжете, въоръжени с пушки, пищови, брадви и разни сечива, заели позиции по всички удобни места из къщите, дворовете, църквата и училището, за да отбраняват селото. Когато черкезите чули, че се стреля, се уплашили, защото помислили, че в селото има "московци". Поискали подкрепления от Нова Загора. Към 5 ч. следобед от съседното село Богданово се задала редовна турска войска с няколко оръдия, водена от Шевкет паша. Войската, заедно с черкезите и башибозуците, наброявала 2000 души. "Атаката започна. Огън и смърт се извиха над селото. Големи пушеци от дим и огнени кълба се издигаха до небето и осветляваха цялата околност. Общ вой от кучешки лай и рев на добитъка. Тоя вой се усилваше от страшните писъци на жените и децата. С превалянето на деня и настъпването на нощта, ужасите се усилваха и картината ставаше по-страшна" - така живите свидетели на трагедията са я описали ("Из страданията на българите и освобождението презъ 1877/78 год.", Г. Димитров). Войската обкръжила църквата. Дворът бил изпълнен предимно с мъже, а жените и децата се затворили в храма. Селяните, въоръжени с пушки, брадви и тарпани, застанали до оградата отвътре, убивали или наранявали всеки, който се опитвал да премине оградата. Това още повече озлобило войниците. Защитниците падали като пречупени снопове. След като ги омаломощили, турците нахлули в двора на храма и започнали поголовна сеч.

Дворът се изпълнил с трупове

След това атакували и църквата. Скоро на пода й труповете били един върху друг. Когато войниците се оттеглили да починат, църквата била нападната и от черкезите. Те искали да ограбят всички пари и ценности от хората вътре, като лъжели живите, че ако се предадат, ще бъдат пощадени.

Тъжна картина представлявало селото след трагедията. Навсякъде лежали обезобразени човешки трупове. Сред тези развалини само храмът стърчал, мълчалив свидетел на случилото се. Опитали се и него да разрушат - няколко пъти го заливали с газ и го палили. Благодарение на здравата си конструкция обаче църквата оцеляла.

Едва на третия ден - 16 юли, пристигнали консулите на Англия, Франция и Австрия. Те видели с очите си, че сред убитите няма комити или руснаци, а само обикновени беззащитни селяни. Било разпоредено жертвите да бъдат погребани в общ гроб в двора на църквата. При преброяването на труповете се оказало, че само в Божия храм и двора му са били избити 1013 души българи от Гюнели махле и съседните села. Общият брой на всички жертви в селото и околностите надхвърлял няколко хиляди души.

Вицове, юли 2017 г.

Национален парк Чжанцзяцзев Китай, 

тук се е снимал филма Аватар.

СмЕх/Таралеж/

2080 год.

Връщаш се вкъщи от екскурзия до Марс.

Сваляш екзоскелета, казваш на ваната да се напълни.

Телепортираш се в хола.

Копираш от мозъка спомените и качваш снимки във Фейсбук.

Накрая влизаш във ваната, а водата ледена!!!

Съвсем си забравил, че Топлофикация прави профилактика.

***

- Как е дъщеря ти, Миче?

- А, много е добре!

- Тя не се ли ожени, ма?

- А, много я пробват, много я хвалят..! Ша я земат!

***

Недоразумение - това е един вид умение, което още не е доразвито

***

Вчера си счупих телефона, но затова пък поне СИМ картата оцеля. И сега съм изправен пред вечния мъжки проблем-имам какво да сложа, обаче нямам къде да го сложа...

***

Яка мадама към гаджето:

- Мило, днес на плажа един нахалник ме нарече к*рва.

Той:

- А ти защо ходиш там, където те знаят?!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

По действителни събития: Откраднаха гащите на наши футболисти

В навечерието на старта на сезона тимът на Банско пострада сериозно и остана без част от екипировката си - фланелки, гащета, анцузи. Злосторници влезли в склада на клубната база, където спокойно подбрали, каквото им е нужно.

Освен екипи взломаджиите взели и 42-инчов LED телевизор, на който отборът правеше в продължение на почти 4 години своите разбори. Крадците откраднали и всичките топки, закупени само преди 3 месеца.

Все пак изпълнителният директор на клуба Йордан Баряков и ръководството реагираха своеовременно и веднага бяха закупени чисто нови топки. Ще бъде възстановена всеки момент и екипировката.

Докато пристигне обаче, домакинът Благой Загорчин ще трябва да изрови от дълбоките резерви част от подготвената за бракуване екипировка, която за късмет е трябвало да бъде изписана в края на този месец. На всичкото отгоре злодей влязъл с автомобила си на стадион "Свети Петър" и направо е изорал стадиона.

Китайците осъществили телепортация

Китайски учени обявиха, че са осъществили телепортация, като са изпратили фотон от база в пустинята Гоби (Северен Китай) до сателит в земната орбита.

Фотонът е телепортиран на 500 км от земната повърхност. Това е станало чрез т.нар. квантово заплитане - процес, в който две частици реагират по идентичен начин без помежду им да има физическа връзка, съобщава Би Би Си.

Учени приветстваха успеха на експеримента, като посочиха, че той е важна стъпка в посока изобретяването на недостъпен за хакери квантов интернет. "Телепортацията в космоса може да се реализира и се очаква да играе ключова роля в бъдещия разпространяван по квантов път интернет", пишат авторите, ръководени от професор Чао-Ян Лу от Университета за наука и технологии на Китай.

Професорът на експериментална физика от Оксфорд Иън Уолмсли също признава, че става въпрос за научен удар, който би позволил по-висока защита на информацията при комуникация. Ако технологията бъде развита, тя ще позволи информация от компютър до компютър да се предава по много по-защитен начин, без нежелана от потребителя външна намеса.

Фотоните са елементарни частици, преносители на квантенергия на електромагнитното излъчване. Отличават се от другите елементарни частици по това, че имат нулева маса, когато са в покой. Затова във вакуум се движат със скоростта на светлината.

На тази дата: 13 юли 1878 г. Подписан е Берлинският договор

/Таралеж/ 

1878 г. подписан е Берлинският договор. Документът урежда отношенията на Балканите след Руско-турската война (1877-1878).

Документът се състои от 64 члена и практичеси унищожава разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Санстефанският договор между Русия и Султана предвижда да се възстанови Българската държава на широка етническа територия. Дава и теоретична независимост под протекцията на Русия и намаляването на европейска Турция до тясна ивица територия.

Великите сили не позволяват това да се случи. Целта е да не се позволи на Русия да разшири сферата си на влияние до Средиземно море. Великобритания, Австро-Унгария и Германия се намесват и свикват Берлинския конгрес. Възстановяват голяма част от Османската империя и остават малки, слаби буферни държави на Балканския полуостров. Сърбия, Черна гора и Румъния получават пълна независимост от Османската империя.

Берлинският договор става основа не само за международното положение на Балканите през следващите три десетилетия. Балканите се превръщат във възел от международни противоречия. Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885 г.). Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, покрай благоприятно условие възникнало в Османската империя, където е налице Младотурската революция.

Вицове, юли 2017 г.

Браво на майстора

СмЕх/Таралеж/

Две мишки ядат лентата от филма "Отнесени от вихъра" в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита:

- Как ти се струва?

- Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече.

***

Не съм си чел хороскопа от години. Кой знай колко хубави неща са ми се случили, а аз дори не знам!

***

- Защо калинките летят бавно?

- За да не им отнемат точки.

***

Японец и българин си говорели за дължината на работното време.

Японеца казва:

- Ние в Япония работим по осем часа. Два за мене, два за Императора и четири за Япония.

Нашенецът:

- Ние у България бачкаме по два часа. Щото нямаме император, па ни е през оная работа за Япония.

***

В един офис дамите започват люта кавга. Настава невъобразим шум. Шефът им се мъчи да ги успокои:

- Тихо, моля ви, тихо!

Кавгата продължава. Шефът:

- Уважаеми дами, поне говорете подред. Нека да започне най-старата!

В офиса настава гробна тишина.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Кабинетът не даде Бузлуджа на БСП

Кабинетът гласува против искането на БСП да получи безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години върху паметника на Бузлуджа.

Предложението е било подкрепено от 7 души, в това число и от премиера Бойко Борисов, а 12 министри са гласували "против", става ясно от стенограмата от заседанието на Министерския съвет.

От стенограмата става ясно, че склонен за отстъпи паметника на БСП е регионалният министър Николай Нанков. Останалите министри настояват за повече информация или правят предложения за това какво да се включи в договора за безвъзмездно право на ползване.

Единственият, който е категорично против решението, е вицепремиерът Валери Симеонов. Той обяснява, че има опасност такова безвъзмездно отдаване да се сметне за нерегламентирана държавна помощ. Освен това по думите му има и други, които са заявили желание да поддържат обекта, като посочва в това число община Казанлък, макар от разговора да става ясно, че подобно предложение не е внесено официално.

Освен това, не е вярно, че само от Българската социалистическа партия е заявена готовност за поддръжка на обекта. Такава готовност има и от община Казанлък, абсолютна готовност. Имат и съответно подготвени идейни проекти, имат и предварително направени преговори по отношение на заснемане, с чужди фирми и т. н. Така че, още веднъж апелирам да не подкрепяме едно такова решение, а по този начин да подкрепим областната управителка, която в момента смело, като една Райна Княгиня, се е изправила и единствена се е осмелила да защити държавната собственост, казва Симеонов и допълва:

Те искат и още два парцела прилежащи, на които да им променим предназначението, да им дадем право за строеж на тези два парцела и познайте какво ще става.

Освен това, извинявайте за риторичния въпрос, но да сте чули в тези 27 години някой път БСП да вземе нещо от държавата, да го възроди, да го възстанови и да й го върне в някакъв по-добър вид?

В края на изказванията думата взема премиерът Борисов, който подчертава, че искането на БСП е капан и цели да създаде конфликт в коалицията, тъй като единият партньор е категорично против.

Има един безспорен факт. Преди шест години този имот е бил предоставен на БСП – сиреч, хипотезата на финансовия министър Горанов. За шест години аз не знам да е направено нещо. Според мен, те изчакаха да влезе новият закон в сила, за който всички от БСП са гласували „за“, и веднага след това да го поискат.

Капанът е виден. Прекрасно знаят, че нашият коалиционен партньор, а в една двустранна коалиция няма малък и голям партньор, ще е категорично против. Като се има предвид, че ние имаме повече министри в кабинета, ако наложим едно партийно решение, то ще мине. Сиреч, създават ни веднага тежък конфликт вътре в коалицията. Защото те не правят нищо, Валери, случайно. Веднага след това ще кажат: „Ама той, Борисов, го обеща, даде го, сега се отметна”. Това ще са репликите.

Аз също съм убеден, че ако те са искали да го правят, шест години всичките им тези инвестиционни намерения – първо, второ, трето, четвърто – щяха да го направят. Затова считам, че сегашното им действие е точно да ни сблъска вътре в кабинета при взимането на такова решение. И второ, ако пък им се даде – да почнат да предявяват непрекъснато претенции за съседни територии, за еди какво си. А третият вариант е, ние действително да предприемем това, което пише в закона, казва Борисов.

Борисов подчертава, че в този случай ще излезе, че управляващите са сгрешили, каквото и да направят.

Вие виждате – за един опасен дори за здравето и живота на хората паметник в София се води партизанска война, подривни действия. Ако държавата тръгне да укрепва паметника на Бузлуджа, всички ще кажат: „Добре, за какво го правите? Харчите пари! Вместо да ги дадете за пенсии или за заплати, ги давате там”. Ако тръгнем да приложим закона, ще кажат: „Те рушат паметници”. Сиреч, това е един много премерен ход на БСП, защото ние на практика нямаме нито един полезен ход. В шаха се казва цугцванг – всеки ход ти е грешен. И затова госпожа Нинова каза: „Искаме го, дайте го”. Но изчака да влезе законът в сила. А той влезе на 7 февруари. Сиреч, шест години – нищо, и след 7 февруари: „Хайде, сега ни го дайте”. Но законът вече е друг. И те са гласували за този закон, допълва Борисов.

Фотофакт: Катастрофа в София

Читател на "Таралеж" ни изпрати снимка на катастрофа от района на Руски паметник в столицата. Преди минути лек автомобил се блъсна с трамвай.

Патриотите не дават Бузлуджа

Паметникът на Бузлуджа да бъде ремонтиран от държавата, реновиран и превърнат в музей. Това поискаха депутатите от "Обединените патриоти" в специална декларация от парламентарната трибуна. Съуправляващите се обявиха против отдаването на т.нар. Чиния за ползване на БСП, като един от основните мотиви е, че монументът е бил построен с "обществени средства и доброволен труд".

Ден по-рано и вицепремиерът от "Обединените патриоти" Валери Симеонов се обяви против това левицата да получи право да се погрижи за Паметника на Бузлуджа. Преди това и депутати от ГЕРБ обявиха саморазрушаващата се сграда за собственост на всички българи и поискаха тя да се ремонтира от държавата, въпреки че при първия кабинет "Борисов" премиерът Бойко Борисов лично обеща да предаде паметника на социалистите. Досега обаче те не бяха направили необходимото да получат собствеността, а служебното правителство отмени решението за предоставяне.

"Върхът Бузлуджа и паметникът не трябва да принадлежат на една партия. Парламентарната ни група счита, че отговорните институции на изпълнителната власт, Министерският съвет и областният управител трябва да предприемат законосъобразни действия по опазване и поддържане на държавната собственост", заяви депутатът Милен Михов днес.

Той припомни, че Чинията е построена като Дом паметник на БКП и че режимът по това време е обявен за престъпен със закон у нас. Въпреки това, тъй като "обектът е със статут на частна държавна собственост и в състояние на саморазруха, представляващо риск за евентуални посетители и излъчващо спорни послания към гражданите и гостите на страната“, патриотите настояват за действия на институциите за опазването му.

Михов изброи исторически събития от Руско-турската освободителна война насам, с които се свързва връх Бузлуджа, и обяви, че "историческото минало е обществено богатство и средство за постигане на национално съгласие". Затова поиска:

„С цел недопускане на неадекватно за съвременната ситуация парцелиране на историческата памет на обекта на връх Бузлуджа препоръчваме да се инициират административно-управленски действия за ремонт и музейно експониране на уникалното като архитектура и местоположение съоръжение“, каза още народният представител от „Обединени патриоти“.

Веднага след това депутатът Антон Кутев посъветва "Обединените патриоти" "да се разберат с Бойко Борисов".

"Досега „Бузлуджа" беше държавна собственост и виждаме резултата. Ние в края на краищата имаме разговори с Борисов. Той е предприел действия за връщане на паметника точно защото държавата на може да се справи“, посочи Кутев.

Социалистът обясни, че целта на БСП била да се съхрани паметта, а и предоставянето на паметника на партията не значело, че държавата трябва да избяга от отговорност да подпомогне за съхраняването му.

„Този паметник не е на БСП, независимо дали ще бъде върнат или не. Това е паметник на цяла България“, заяви и Кутев. „Не може някой, който се е нарекъл патриот, да бъде единственият представител на тази дума“, добави социалистът.

На тази дата: 12 юли 1870 г. Бисмарк фалшифицира депеша и провокира Френско-пруската война

1870 г. с фалшифицираната Емска депеша Бисмарк провокира Френско-пруската война. Пруският канцлер Ото фон Бискмарк фалшифицира получена телеграма от крал Вилхелм относно разговора му с френския посланик Винсент Бенедети и я дава на вестниците за публикуване. Бисмарк е уверен в избухването на скандала, но съзнателно тласка междудържавните отношения към дипломатически конфликт и дори война. Във Франция мобилизацията започва още същата вечер и след 6 дни Наполеон ІІІ обявява война на Прусия.

Към 1870 г. Германия все още е разделена на отделни държави. Пруският канцлер Бисмарк решава да отстрани последното препятствие по пътя на обединението в лицето на Франция, към която гравитират южногерманските държави, нежелаещи да загубят своята самостоятелност.

Бисмарк прави серия от умели маневри, като една от тях е оказваната подкрепа на принц Леополд фон Хохенцолерн-Зигмаринген като кандидат за овакантения испански трон. Във френския двор освирепяват и губят чувство за реалност. Френският посланик в Прусия Бенедети е изпратен на 8 юли със срочно донесение при Вилхелм І. По това време възрастният и болнав крал се лекува Бад Емс.

Бенедети иска лична среща с краля. Независимо от неразположението си, той приема французина. Посланикът известява, че френският император Наполеон ІІІ е недоволен от опита на Леополд Хохенцолерн да заеме овакантения испански трон. От името на своя император Бенедети иска от Вилхелм обещание никога повече да не разглежда кандидатурата на Леополд за испанския престол. Вилхелм дипломатично дава на посланика да разбере, че и той не одобрява амбициите на принца и кандидатурата на Леополд ще бъде снета.

Вилхелм изпълнява обещанието си, като лично се свързва с Леополд и с неговия баща княз Антон Хохенцолерн, и намеква, че би било желателно кандидатурата да бъде оттеглена. Леополд не посмява да противоречи на краля.

Конфликтът изглежда привидно изчерпан, но Наполеон жадува войната не по-малко от Бисмарк. Канцлерът, узнавайки за отговора на краля, изпада в ярост. Той се надява да започне дългоочакваната война, но крал Вилхелм не се поддава на провокациите на Наполеон и оставя френската дипломация.

Отначало Наполеон ІІІ е удовлетворен от постигнатата дипломатическа победа, но обкръжението от неговите министри настояват за война. Военният министър маршал Лебеф открито заявява, че пруската армия „не съществува” и той я „отрича”.

На 13 юли (пет дни след връчване на първото искане от Наполеон ІІІ), Бенедети отново се отправя към Вилхелм, за да му връчи едно от най-дръзките искания в историята на дипломацията: от пруския крал се иска да даде формално обещание, че ще забрани на Леополд да приеме испанския трон, ако отново му го предложат. Дръзкото искане, нарушаващо грубо дипломатическия етикет, възмущава краля, но той дипломатично се сбогува с посланика, давайки му да разбере, че няма право да дава такива обещания.

След като не получава от Вилхелм ясен отговор, Париж отново се свързва с Бенедети и му нарежда да връчи ново послание, в което се иска кралят на Прусия да даде писмено обещание никога повече да не накърнява достойнството на Франция. Бенедети отново иска аудиенция, която Вилхелм отказва. Бенедети обаче причаква краля на гарата преди отпътуването му от Емс на 13 юли. Там той излага френските искания. Вилхелм обещава, че този разговор ще продължи в Берлин. Преди да отпътува от Емс, Вилхелм нарежда на съветника в МВнР фон Абекен да изложи събитията през деня в телеграма до Бисмарк.

Вечерта на 13 юли Бисмарк вечеря с военния министър фон Роон и с началника на главния щаб на пруската армия Хелмут фон Молтке. Там му донасят срочната депеша от Емс и той я чете пред гостите си. Стигайки до думите на краля за продължаване на този дързък разговор в Берлин, всички изпадат в дълбоко униние. Те разбират, че Наполеон ІІІ жадува война, а старият крал не желае да я започне и е готов на унижения.

Бисмарк се обръща към Молтке и към Рон с въпрос дали е готова пруската армия да даде отпор на неприятеля. Те дават положителен отговор. Тогава Бисмарк се усамотява в съседна стая и започва да препрочита телеграмата. След много години той си припомня: „Отново прочетох внимателно депешата, взех молив и смело задрасках цялото това място, където се говори, че Бенедети иска нова аудиенция; от депешата оставих само началото и края”.

След съкращаването изчезват думите на краля, казани на Бенедети на гарата за продължаване на разговора в Берлин. Сега това означава, че пруският крал Вилхелм изобщо се отказва да води по-нататъшни преговори по този въпрос. Връщайки се при гостите си, Бисмарк им прочита фалшифицираната депеша. Молтке и Роон са във възторг. След това Бисмарк незабавно дава указания тя да бъде публикувана във вестниците в този вид.

Както и разчита Бисмарк, Париж реагира незабавно на унижената си чест. Мнозинството френски депутати гласуват за война против Прусия. Бившият премиер (и бъдещ президент) Адолф Тиер е против войната, но никой не го слуша. На 13 юли започва всеобща мобилизация във Франция, след три дни я последва и Прусия. На 19 юли 1870 г. Наполеон ІІІ обявява войната.

При започване на бойните действия френското правителство съсредоточава на германската граница 7 корпуса с 260 000 войници, докато Прусия придвижва към Рейн 12 корпуса и 4 кавалерийски дивизии с обща численост 330 000 души. С дипломатическо коварство Бисмарк успява да накара френската страна да изглежда в очите на европейското обществено мнение агресор.

Френските армии са разгромени и на 2 септември 1870 г. самият император капитулира при Седан. В Париж избухва въстание - Парижката комуна, и е обявено създаването на Третата република.

Вицове, юли 2017 г.

СмЕх/Таралеж/

В цял свят алкохолизмът е признат за болест. Само при нас питат : "Защо не пиеш? Да не си болен?!"

***

– Милоооо, нали е страхотна новата ми прическа? – Ъхъ. – И адски съм се разхубавила, нали? – Ъхъ. – И всички мъже направо припадат като ме видят, нали? – Ъхъ. – Милооо, много обичам да ми правиш такива комплименти!

***

Един ден козата тръгнала на пазар и поръчала на козлетата да не отварят на никого. Дошъл вълкът, почукал и казал с престорен глас: - Аз съм вашата майка, нося ви топла питка и масълце. Козлетата викнали: - Ти не си нашата майка! Нашата майка отиде да ни купи бира и кюфтета.

***

- Келнер, филийката ми и от двете страни ли е намазана с масло? - Не, само от едната. - Тогава покажете ми от коя ако обичате!

***

Каква е приликата между малко прасе и нов шеф?

- Че не знаеш каква свиня ще излезе накрая!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Така ще изглежда новата пленарна зала

Депутатите ще заседават в нова, по-просторна пленарна зала със стъклен купол от есента на 2018 година. Тя се намира в бившия Партиен дом, на жълтите павета, в непосредствена близост до президентството и Министерския съвет. Там и сега парламентарните комисии провеждат заседанията си.

Днес репортери бяха допуснати за пръв път да видят как тече ремонтът.  След края му дейността на парламента ще се измести основно там, а настоящата му сграда на площад "Народно събрание" ще бъде ползвана за представителни цели - например за срещи и протоколни събития.

Изграждането на новата пленарна зала започна заради престоящото председателство на Съвета на ЕС. Идеята бе там да се провеждат и част от заседанията около председателството. Заради Брекзит обаче домакинството се измести по-рано и залата няма да бъде готова за него.

Новата пленарна зала ще има 270 депутатски места, разположени амфитеатрално. Ще има обособени ложи за официални лица като президента и патриарха. Покривът й ще бъде остъклен, а стъклата ще са с UV защита. Ще бъдат запазени сегашните колони, които я ограждат.

„Нощни вълци – София” почистили паметника на Съветската армия, „Боли ме фара”

Снимка: Веселин Боришев, Клуб Z

„Членове на рокерския клуб „Нощни вълци – София” почистиха паметника на Съветската армия”, съобщи снощи руската държавна информационна агенция ТАСС.

ТАСС цитира Денчо Златанов като президент на мотоклуба:

„Със собствените си ръце почистихме паметника на Съветската армия от надписите”.

Паметникът обаче е само частично почистен.

Проверка на Клуб Z установилa, че наистина появилият се на 30 юни тази година надпис „БКП са терористи” е почистен, но не са почистили другите надписи върху паметника. От едната му страна – само на два метра от „БКП са терористи” – под скулптурната композиция, с черни букви стои „Боли ме фара”.

Фотофакт: Входът до Централния плаж на Варна

Снимка: "Таралеж"

Защо отказах да дебатирам с Петър Волгин

Отказах на Нова отново да "дебатирам" с Волгин по темата за паметника.

Първо, не вярвам, че чрез дебат в студиото на водеща телевизия може да се легитимират действия или думи на един анархокомунист - човек, който подкрепя насилствен или терористичен акт. Неслучайно в медиите има стандарти, които забраняват проповядването или защитата на терористически или насилствени действия.

Да, за мен този акт е акт на терор - независимо от безспорно криминалния му характер, и това, че няма жертви е въпрос на случайност.

Няма нищо общо със свободата на словото. Защото и тя има граници - там, където думите преминават в насилие, в нарушаване на правата на другия.

Второ, това, което Волгин говори, е типичен пример за самозабравил се интелигент шумкарин, който смята себе си за прав, а света за виновен. Нова, пък и всяка друга телевизия гледат да има сеир, защото това продава. Така си мислят, но не си дават сметка за това, че насърчават насилието и подкрепата за такива актове.

Не мога да споря с човек, чиято всяка втора дума е куха пропаганда. Неговите аргументи са кухи, но затова пък мобилизират лумпените.

По темата казуса "кран - паметник" българското общество не може да има две страни, които да дебатират. От едната страна са престъпниците и терористите, от другата са нормалните хора. Както и подозирах, Ани и Виктор нямаха възможност или се въздържаха да модерират и оставиха дискусията да премине в надвикване - това не е моят жанр. Децибелите заглушават аргументите - такива, каквито Волгин няма. Затова бяга в идеологически щампи.

Ако искат да чуят мнението ми, съм на разположение, без да ме балансират.

Защото утре ще започнат да "балансират" с терористи, анархисти, всякакви екстремисти.

Това е само началото. Волгин винаги може да си направи една партия на комунистите и да се бори с капитализма. И тогава ще получи под 1 процент от гласовете, но сега получава 50 и повече процента от медийното време.

Не виждам защо обаче трябва да се промотира с парите на данъкоплатците. Включително моите.

Не се залъгвайте - зад него стои кръг, който го подкрепя, хора, които го финансират.

За това исках да говоря, а не да слушам как справедливото, според него, било легимитимно, въпреки че има решения на поредица от съдилища.

И последно, но го запомнете - действията на Волгин и подпалвачите са част от план за дестабилизация, на поемане на курс към "въоръжена" борба и насилие. Друг начин да ни извадят от ЕС и НАТО няма, а заръката от Москва е такава. Не, няма да излизат в гората, ще водят хибридна вътрешна дестабилизационна "въоръжена" гражданска война.

Това, че БСП мълчи, означава, че няма полезен ход и отговор или обмисля следващия ход след подпалването. А това, че ГЕРБ мълчи, значи, че са уплашени.

Волгин е глезеното дете на българския анархокомунистичекси преход. Нито един друг водещ не е бил смятан за "свещена крава". Махнаха всякакви други водещи от БНР - и десни, и леви, Волгин остава, директорите идват и си отиват.

...

Коментарът е от профила на Илиян Василев във фейсбук.

На тази дата: 11 юли 1995 г. Над 8000 босненци са избити край Сребреница от Ратко Младич

/Таралеж/ 

1995 г. над 8000 босненски възрастни и деца са избити край Сребреница от сръбски военни сили, командвани от Ратко Младич. Жестокият акт на насилие става непосредствен повод за започване на „Операция Преднамерена сила” срещу Република Сръбска. Няколко години по-късно се появи версия, че това всъщност е било планирана военна провокация, която да даде повод за военна намеса на НАТО.

От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.

Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за „зона за сигурност” и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса „Дрина”, които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.

Анклавът е превзет за шест дни през юли 1995 г. от корпуса „Дрина”. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на две части. Едната колона от 10 000-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20 000-25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.

Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към "мюсюлмански" зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 години. Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции - Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „нито един жив мюсюлманин”.

През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на две части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени и екзекутирани.

„Операция Преднамерена сила” се провежда между 30 август и 20 септември 1995 г. и включва 400 самолета и 5000 души персонал от 15 нации. Клането в Сребреница е класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. Това е най-голямото клане в Европа след приключването на Втората световна война. Операцията е планувана и одобрена от Северноатлантическия съвет на 25 юли и 1 август 1995 г.